Есента е време за балкан! :) Това е сезон, който може да предложи шаренийка за окото, мехлем за душата и положителни чувства за живота! :)

Метерологичните прогнози обещаваха 20 санта сняг в Балкана. Но прогнозите винаги са с допуск-грешка и чертата между шанса за кална мизерия и шанса за зимна приказка беше тънка :)
За това избрахме един по-лек пешеходен маршрут - от село Тъжа до хижа Русалка. Разстоянието не беше голямо - към 6 км, а денивелацията - по-малко от 600 м. Ако добавех старите разходки - Априлци - х. Тъжа и х. Тъжа - КИП Сладка Вода този маршрут завършваше цялостното ми напречно прекосяване на Балкана "на части" :) :)

Другите деца едно време се плашеха с Торбалан, а ние се плашехме с хижа Рай :) Далече било, изкъртващо било - почти виждаш ли... невъзможно! :) 10 часа ходене имало. Не че не изръшквахме града от горе до долу по цял ден. Но 10 часа на майната си... звучеше нечовешко. Пък и какво е това име - "Рай", звучи като зле измислена захаросана примамка. И в същото време пък местността "Джендема" - демек "ад". Цялата работа беше обвита в яка мистика и така с течение на времето си създадох един магнетизъм към това място. През последните години постоянно си поставях за цел да ида там, и постоянно нещо изникваше. Можеби подсъзнателно всъщност съм искал да не развалям мистиката. Всяка година имаше "това лято ще идем на Рай" и естествено никое лято това не стана :)
До онзи ден.